Пак от болка наранена,
много искам да си с мен,
таз любов несподелена
ме измъчва всеки ден.
Пак тъгата ме натиска,
за тебе тайно си мечтая,
сърцето ми отчаяно те иска,
много силно те желая.
Така ми е едно, тревожно,
сърцето ми за тебе бие,
но това е невъзможно,
заедно да бъдем ние.
Сълзи изпълват ми очите,
гледаме се само отдалече,
заедно сме само в мечтите
и едвам издържам вече.
Да сме заедно, това е много сложно,
достатъчно ми е дори и само да те зърна,
но това е толкоз не възможно,
а колко искам аз да те прегърна.
Обичта към тебе е голяма,
но оставаш в мойте мечти,
друг в мислите ми няма,
в тях единствено си само ти.
За тебе мисля всеки ден,
душата ми от болка наранена,
единствен ще останеш ти за мен,
Ах! Любов несподелена.
© Виктория Йолова Всички права запазени