23.04.2019 г., 14:21 ч.

Любов, но не човешка 

  Поезия
1084 4 2

...И ще я гледаш как,

с разперени като криле ръце

тича тя в градини от цветя...

И ще ти се прииска 

да я имаш в своите обятия,

ала не ще се спре при тебе,

защото тъй мил е вятърът за нея,

който тялото и гали с лекотата си...

 

...И ще я виждаш как 

със нежна ласка тя прегръща

утринна роса..

И ще ти се прииска да я сетиш ти 

поне веднъж върху себе си..,

ала не ще спре тя

своите прегръдки върху тебе,

защото тъй чисто е тялото и,

както чиста е росата сутрин...

 

...И ще чуваш ти нейният

тъй нежен,ангелски глас,

как с песни възпява 

своя Възлюбен...

И ще ти се прииска поне за миг

да даде тя на тебе любовта си..

Ала не ще се спре

сърцето и при тебе,

защото тъй плитка е 

обичта човешка

пред океана на 

Божествената Любов...

 

...И ще я виждаш как,със влюбени очи,

молитви на устата си шепти,

и как със поглед устремен

тя посреща всеки следващ ден ...

И ще ти се прииска поне веднъж 

тез тъй влюбени,кехлибарени очи 

да срещнат твоите...

Ала не ще спре тя очите си във тебе,

защото тъй бледнее хубустта

на всяко земно творение

пред красотата на 

Самия Творец ...

© Свещен Огън Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??