Любов от миналото
Накарах те да ме обичаш, избягах от нашата съдба,
обича ме или тръпка бях в мига на самота...
Накарах те да ме обичаш, горчиви бяха твоите сълзи,
а студена беше моята любов, не беше жива тя!
И днес, когато сама обърнах се към теб,
отвръщаш ми с моята незряла чувственост,
защото това е твоето възмездие и мойто наказание,
заслужено и оправдано съм сама в любовта!
Обичам те, прости ми, забрави ме и ме остави,
сега съм вече друга, нещастна и унила,
загубила душата си на птица и крилета на Пегас... ...