Пожелах си аз любов -

ти се появи,

сякаш със златния си обков

тя ме плени.

Оцвети света ми зима

в онез искрящи цветове,

които само през пролетта ги има

и тях Бога ги зове.

Със теб игри и смях споделях,

мъка, плач и тежнини,

от твоя глас отделях

гори, планински равнини.

Разбрах, че златото цена си има

и таз цена при нас,

когато я срещнеш с „разстояние" кима -

уморява те завчас.

И ето, пак

на таз мръсна гара стоим,

чакаме машиниста да даде знак -

да се прегърнем и да се примирим.

И пак сълзи ще капят,

сърцето ще кърви,

когато сме щастливи, всякак

таз съдба ще иска да ни раздели.

Въпреки това

аз имам теб, любими -

ще чувствам любовта

дори през хиляди пустини.

Тез наши кратки, пламенни моменти ще запомня,

ще ме сгряват късно вечер -

така ще има кой да ми напомня,

че теб те има, че си вечен.

Такава е и моята любов, помни,

тя пъстра е,

макар и да боли...