Любов равна на смърт
Всеки ден ме смачкваш, унижаваш и предаваш!
Всеки ден страданието ми за теб е сякаш радост!
С гласа си режеш гърлото ми, за да онемея!
С очите си парализираш тялото ми, за да продължавам,
без да те докосвам - само да копнея!
За теб най-щастливият ти ден ще бъде, когато полудея!
Мразя да съм слаб и немощен пред силата на любовта!
Ако не те обичах, бих убил те досега!
Но влюбих се дяволски, готов във Ада да живея!
Само да си с мен!
Трудно е да изрека, че не мога да те мразя,
защото така ти давам сила!
Мразя се, че те обичам!
Мразя те, че ме обричаш!
Не искам да заспивам, защото само там можеш да обичаш!
Но това е сън, а не реалност!
Реалността е ежедневна болка!!!
Страхувам се от деня, във който няма да те видя,
въпреки че всяка среща с теб е смърт за мен,
аз още те обичам!
Умирам с всеки ден!
Но ще простя, това е любовта!
© Мирослав Дечев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Виж...
Аз не, че да давам акъл...
Ама я по-добре умри!
И на следващия ден щом се съживиш
оцелей и когато си легнеш да спиш
я убивай в съня си
за да не я боли
и тебе по-малко.
Убивай системно
малко, по малко...
Аз така правя от година
и да ти кажа
ПОЧТИ отмина
-
опитай, времето лекува
-
Не мога!
-
Зарежи я! Прости и гледай напред!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Любовта е да даваш...
не някаква сметка кръчмарска,
нито пълна чанта пазарска.