Любов, разкъсай ме на хиляди парчета!

Защото тъй се чувствам - разпилян
от онзи миг във който те познах

и като облаците някъде в небето
с криле на ястреб мигом  полетях.

И чувствата ми ти засей там на дълбокото...
Във дълбините си, във твоята душа
Със себе си полей я, даже и от локвата –
сълзи родени да поят цветя...

И нищо, че е времето жестоко
аз ще празнувам тази вечер в красота.
Отпуснато спокоен ще те гледам
опианен от тази твоя чистота.

А после изгради ме като катедрала
Като сюита изсвири ме в самота
като картина нарисувай ме,
римувай ме – поема ще ти бъда в тишина.