На Ирина!
След забавни две беседи,
сред поле от слънчогледи
аз и моята съседка -
много храбра мажоретка
пожелахме да се срещнем
и зората да посрещнем,
ей така - през месец юли
на екранче със зюмбюли!
Влязохме в една програма
на екрана само двама,
и на обед - без отсрочки
и червени, малки точки
с къси шорти, с бели ризи
и с напъпили капризи
взехме всичко насериозно,
леко тъпо, леко грозно:
Тя... съблече се - красива
на екрана сякаш жива!
С бяла маска, с ръкавици
и с естествени кубици!
Аз пък бях с бельо защитно,
някъде във Враца шито.
Носех също здрава маска
и латексовата каска!
Бях на метри от екрана,
някой Ковид - да не хвана,
и набързо с хаха, хихи,
в миг купонът се развихри!
Но нали си бях момченце,
малко старичко ергенче,
аз добре не се представих
и съседката оставих
да се срещне със зората
без зюмбюли под ръката!
Юри
Йовев
Март
2020 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени