На Ирина
Както бях добро ергенче,
леко палаво момченце,
на екрана яхнах конче,
много буйно вихрогонче!
И във джоба, с кроасанче
и с кафе в желязно канче,
аз препуснах по полето
с бяла маска на лицето.
Но край близката горичка,
на екранче със чешмичка,
без да пазя карантина,
се спогледах със Ирина!
Тя бе с маска... по бикини,
с две очи като маслини...
и сред шипковите храсти
ме обзеха бурни страсти!
Почнах леко да я лайквам,
от мадами да се вайкам,
че са глупави... нахални,
доста често и фатални!
Тя пое ме - най-сърдечно,
не поиска нищо вечно,
само - малко кроасанче
и кафето в мойто канче!
Хич не можех да откажа
и реших да я намажа
с крем със фактор много силен,
адски вкусен и обилен!
Тя от радост се разкиска,
аз пък тубата изстисках
и в екрана, като цяло,
стана много, много бяло!
Юри
Йовев
Март
2020 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени