Все не случвам - на ютия!
Пред екрана болен спя!
Като вълк - в полето вия,
без Ирина през нощта!
Тя не идва вече нощем
сред монитора сама!
Не издържам - колко още
кат магаре ще рева!
Колко мъка ще разливам
под латексовия шлем!
Вече нищо не разбирам,
а събрал съм яко крем!
Всички шипки вече мразя,
на полето всеки трън!
Без Ирина, как ще пазя
карантината навън!
Тя ми пусна грам аванта,
но изчезна след това!
Като празна, стара чанта
ме захвърли пролетта!
Без в очите - да ми каже,
тя си чати вече с друг!
Но дано - да го размаже
и се върне бързо тук!
Аз ще чакам на балкона
със монитора в ръка!
С кроасанче в панталона
и с надежда под дъжда!
Дотогава, ще се пръскам
със белина и със хлор!
Канчето си сам ще лъскам,
ако имам много зор!
Юри
Йовев
Март
2020 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени