на П.
във открито море се целуваха влюбени,
а пък мен ме прегръщаше лунна пътечка.
късно вечер в морето се чувствам изгубена -
просто тъжен самотник сред съдбите човешки.
и на твоето място вълни ме прегръщаха.
бяха топли, по-топли от хиляда прегръдки.
но във мислите само при теб се завръщах -
те, вълните, си нямат ни име, ни стъпки.
а пък стъпките, дето след тебе отекват
всеки път, щом в живота ми с гръм връхлетиш,
се равняват по сила на двеста морета, ...