Ще съмне, после захар ще вали,
бургаските канавки ще преливат,
ще скубя момини сълзи, магнолии, лалета...
всичко ще изскубя.
Ще съмне, после огън ще гори,
бургаските павета ще се карамелизират,
ще потроша огледала, врати, стени...
ще ме презират.
Ще мръкне, ще млъкне целият град,
канелен вятър ще те задушава,
градушка от блокчета бял шоколад,
въпрос твърде прост - бяс или глад?
Ще мръкне, нощта ще се стича
със захар и лудост...
така се обича.
© Гергана Янчева Всички права запазени