Макар, че изгубвал съм вяра
и съм лазил след празни надежди,
аз все още наум си повтарям,
че любовта ни бе неизбежна...
И от време на време се питам,
как живял съм без теб в този свят,
и защо толкоз дълго се скитах
сред безкрайност от самота...
Ти не тръгвай по други пътеки.
Аз отдавна пребродих ги всичките.
Гол вървях, без щѝта и доспехите,
по душа от душа необичана... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация