20.02.2024 г., 21:28 ч.

Любов, за която ми се мълчи... 

  Поезия » Любовна
384 3 2
Макар, че изгубвал съм вяра
и съм лазил след празни надежди,
аз все още наум си повтарям,
че любовта ни бе неизбежна...
И от време на време се питам,
как живял съм без теб в този свят,
и защо толкоз дълго се скитах
сред безкрайност от самота...
Ти не тръгвай по други пътеки.
Аз отдавна пребродих ги всичките.
Гол вървях, без щѝта и доспехите,
по душа от душа необичана... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??