Любов, здравей, ти позна ли ме!?
Любов, здравей, ти позна ли ме!?
Аз съм тази лудата с блясъка в очите щом те види.
Със срамежливата усмивка пред твоята осанка.
С разтреперени колене от твоите докосвания.
Тази с пърхащата душа в гърдите изричайки името ти.
Тази която дъхът и спира всеки път щом и кажеш „обичам те”.
Любов, здравей, ти позна ли ме!?
Аз съм тази, в чиито сънища всяка нощ се настаняваш.
Със всяка своя мисъл и дума която пак към тебе тича.
С цялото си тяло която иска до твоето вечер да притихва.
Тази, която ще е спътница във всяка твоя мечта.
Тази, която ще е твой приятел, жена и любовница.
Любов, здравей, ти позна ли ме!?
Аз съм тази, която иска да гали косите ти дори и побелели.
Със своята обич която деня ти винаги ще озарява.
С последни сили която пак ще трие твоите сълзи.
Тази, която ще те държи за ръка дори и в пропастта.
Тази, чиято безсмъртна душа е свързана с твоята и във вечността.
© Натали Петрова Всички права запазени