Небе ли си, самотен кръст в душата,
защото ме боли от всеки полет.
Дете ли си, греховен нощен вятър,
а искам да те любя аз без корист.
Море ли си, лъжовен в мене пясък,
защото те рисувам само с поглед.
Поне да си, любовен дъх оттатък,
в който ще ме излекува Господ!