За устните ти топли все мечтая.
Докоснеш ли ме с тях, аз полудявам.
Духът ми се издига към безкрая
и всичко земно в този миг забравям.
И сякаш бриз, по шията те галя.
Очи притворила, пак пребледняваш.
От щастието упоена, стихваш цяла.
Неземна светлина за мене ставаш.
В такива мигове единствено живея.
Какъв е смисълът от всичко друго, питам.
Мечтите ми пред обичта немеят.
Душата ми от тялото излита. ...