Кажи, къде ли пътят ти е спрял?
Мълчиш, може би за теб светът е оглушал.
След теб остава полъхът на първичността,
а очите твои преливат от тъга.
Мислите ти май са в тъмнина,
не знаеш ли, че носиш дъх на природна красота!
Питам се, твоята болка обвита от мъглата,
дали не е моя стара позната?
Защо към нея нещо все ме връща?
Като магия чудна тя ли ме прегръща?
Води ме и огън в мене тя разпалва,
Следвам я, а тя за магнетизмът ти разказва.
Започнах да се питам: в мираж ли аз живея?
Объркано е в мен, но не преставам да се смея.
Всяка моя фибра радостно подскача.
Не съм затворила обаче на болката вратата!
М. 29.09.2006 г.
© Малина Арнаудова Всички права запазени