16.03.2007 г., 12:45 ч.

ЛЮБОВЕН СОНЕТ 

  Поезия
1074 0 5

ЛЮБОВЕН СОНЕТ

 

Във малката, самотна, тиха стая

приседнал там, на старото кресло,

за моята любима аз мечтая,

да ме докосне с ангелско крило...

 

Презрял богатство, слава, власт, пари,

за нейната усмивка аз копнея

и друго не желая аз дори,

единствено и само нея, нея...

 

А от стената нейният портрет

ме гледа и любов ми обещава,

и чудна музика се лее, и сонет

в душата ми се ражда и изгрява...

 

О, как дълбоко, страстно те обичам,

пред теб, любима, нежно коленича...

© Емил Манов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??