Ти стоеше до морето,
гледаше го през плащта,
лъч се спусна от небето
и погали те в нощта.
Звездите те погледнаха за миг
и съчувстват ти сега,
ти разнесе този вик,
за да те чуе любовта.
Аз разбрах веднага,
че за него викаш ти,
ти остана на брега,
за да дочакаш любовта.
© Никола Диманов Всички права запазени