Как ще разтопя сама
тази ледена стена
и преди да стане късно,
да не мога да те пусна.
Кървава следа оставям
от раненото сърце,
като късче лед топя се
в две треперещи ръце.
Когато кестените цъфнат
или листата на тополите окапят кротко,
ако аз съм тук, все още съм,
може всичко да е било само лош измислен сън.
Искам да запазя свойта свобода,
всеки хубав ден да усещам вечността,
тук, където съм сега,
а не обратно да се връщам -
обречена на студена, мрачна самота.
© Боряна Всички права запазени