Като в някоя балада -
сърцето не желае да тъжи.
Не иска повече да страда -
да лее хиляди сълзи.
Защото вече е забравено,
отхвърлено и накърнено,
безпощадно изоставено
и на пътя е хвърлено.
Стигат му измамните лъжи,
стигат му и приказките празни,
стигат му на вятъра тъги,
и усмивките заразни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация