Момчето, което ми разби сърцето,

момчето, с кафявите очи...

То беше приказна заблуда,

потънала в потоци от лъжи.

Той беше сън прекрасен 

и едновременно кошмар ужасен -

дойде, преобърна ми света 

и си тръгна просто на мига.

Този начин, по който аз обичах

ме караше от щастие да полетя,

караше ме да съм аз значима 

и да обръщам внимание на малките неща. 

Страх ме е, че чувството ще е последно,

че няма да се чуствам пак така 

и таз любов ще е изчезнала безследно,

оставила тъгата само в моята глава.

В един момент аз го обичам,

а в друг забравата му пожелавам, 

но тук дилемата аз ще подтисна

и ще оставя волята да ме наставлява.