От живота вече не изпитвам наслада,
душата ми тлее и страда.
От мига на нашата раздяла
в мрак се обви душата ми цяла.
Болка и мъка ме разкъсва,
усещам сърцето ми да се пръсва.

А как бе като приказка отначало
и ти бях отдал сърцето си цяло,
за теб на всичко бях готов,
сърцето ми бе изпълнено с любов.
Но всичко кратко се оказа.
О! Господи, защо така ме наказа
и любовта бе победена от омраза.
Сега стоя си сам в тъмната стая,
от живота вече нищо не желая.
Сърцето ми с болка се обръща,
сега с друг си в бащината къща,
в този труден миг те придружава
и в мъката те утешава.

А помниш ли с тебе как
със смях разкъсвахме този мрак,
един към друг бяхме мили, грижливи,
как във всеки миг бяхме щастливи
и не вярвах, че ще дойде този ден,
да си щастлива далеч от мен.
При мен да се върнеш не желаеш
и дали ме обичаш - не знаеш,
по този начин рана в сърцето ми дълбаеш.

Сърцето ми е в ръцете ти, знай!
И те моля на страданието ми сложи край!
Ако решиш, любовта си ми покажи,
ако пък не, сърцето ми унищожи!