До вчера сълзите и бършех от очите.
Но ето, днес изказа си лъжите.
Милея и се боря винаги за нея.
Но докога ли в мъка ще тъмнея?
До кога ще е така, не знам.
Ето на, отново на света останах сам.
В любовна мъка съм сега.
За нея аз ще мисля, та ако ще да има свършек на света.
Косите и галех.
В моите прегръдки заспиваше в нощта.
Душата и палех.
Но сега остана единствено любовната тъга.
Разделени останахме със нея двама.
Останахме, с разбити две сърца.
Ох, боже, кога ли ще приключи тази драма?
Кога ли ще се изтрие оставената от нея в сърцето ми следа?
© Никалас Борисов Всички права запазени