SlAdUrKa^S^KuKu (Теодора Николова)
29 136
14.12.2006 г., 0:07 ч.

Любовна пародия 

  Поезия
1549 1 6

SlAdUrKa^S^KuKu & Kristo

 

Любовна Пародия

 

Има хора, на които би държал.

Те сякаш не го заслужават.

Има любов, която би раздал,

Но хората не я получават.

Има надежда, която би пропилял,

Мислейки за другия, в когото си влюбен.

Има любов, но не той я е създал,

Но само той я използва...

 

 

Да, хора всякакви са по земята

И всеки обич моли, проси.

Опитват те да разберат душата,

Задавайки големите въпроси,

Но кой ли тази обич заслужава?

Разбират ли какво желаят?

Всеки обич може да дарява

И да я получат те мечтаят.

 

 

На един даваш, от друг получаваш,

Частица от теб с тях умира.

Сякаш обичаш да се самораздаваш,

Дори болката не те спира.

не ме поглеждай, недей, недей.

Твоята песен е с тъжна мелодия.

За любовта си попей, попей.

Сякаш живеем в любовна пародия.

 

 

Моята песен е песен без край.

Сърцето да раздава живее,

Макар любовта ми да не е рай,

Душата своята песен пак пее.

Ранявана бях и съм ранявала,

Но всичко в мен за обич гори.

Толкова грешки аз съм прощавала

И песента пак се лее от моите очи.

 

 

Раняваната душа е неотразима,

Болката не може да я довърши.

Не може една анти-любовна стрела

Твоето сърце на две да прекърши.

Не се усмихвай напразно, недей.

Твоята усмивка стрелите привлича.

Твоята песен отново изпей, изпей.

На пародия сякаш всичко прилича.

 

Казваш пародия била е любовта,

А тя прилича сякаш на трагедия.

Една убиваща и ледена стрела,

А някой казват всичко е комедия.

Нима не принизяват любовта,

Нима не е горчива, но и сладка,

Това което виждаш е влюбена сълза,

Отронена в минутка кратка...

 

 

Смях през сълзи, но има смисъл.

Всеки миг, докато обичаш е вечен,

Всяка сълза, всяка нежна мисъл,

Всеки миг, в спомени облечен.

Твоята радост, че си влюбена,

Дали ще се оправдае занапред ?

Дали песента ти е събудена

От пародията на млад поет ?

 

 

Любовта със името вечност наричам,

Тя дори през сълзите пак е красива.

Сърцето когато на някоя обричаш,

Тя няма как да не бъде щастлива.

Любовта дава криле да летиш

И да пееш пак своята песен.

По своята любов ти вечно да гориш,

Дори животът ти да не е лесен...

 

 

Не спирай да пееш, недей, недей.

Има надежда в теб и тази мелодия.

За да бъдеш себе си, попей, попей.

Макар да е любовна пародия.

© Теодора Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво
  • Хубаво е даже аз по- рано изказах мнение, че това си е точно като песен. За по- точно от мюзикъл. А на вас не ви ли прилича точно на това? Поздрави и дано някога вклчат това в някой мюзикъл. Пожелавам ви го!!!!
  • искам да благодаря на всички ви, както и на моята партньорка за добрата работа !!!
  • Красота..... докоснахте ме! Браво страхотен дует сте! Не бих очаквала, че би се получило нещо толкова стойностно от двама човека!
    Пейте и обичайте!
  • Всеки се моли за обич, така е!
  • Поздрави за двама ви!
Предложения
: ??:??