Как да кажа, на приятелството да?
Като толкова те обичам.
Дори небето се разпра,
когато името ти аз изричам.
Гледаш ме едно красиво.
Приятелско дори.
Едно така, малко закачливо,
а мен, душата ме боли.
Две граници да пазя.
Приятелство, любов,
не мога да се справя,
Животът е така суров.
Узари денят ми,
с твоята умивка.
Превзе, дори умът ми.
Ах, тази твоя усмивка.....
© Никалас Борисов Всички права запазени