Любовна случка

22.10.2017 г., 22:47 ч.

Поезия

471 0 2

Една жена разпитваше морето
за своя бряг.
А то, поклащаше на кораба, момчето
и смигваше с маяк.

Въпросите, по-остри от кинжали,
разпенваха води.
Корабите сякаш бяха спрели,
пред бесните вълни.

Свистяха ветровете непривично
и бършеха сълзите.
Една жена, момчето си обича,
за него пита...

Нещо, предусещаше момчето
и се засмя.
Успокои вълните си морето,
пред любовта.

Небето се разтвори като порта.
О, чудеса!
Доброто с лошо се преборва.
Разлиства се дъга.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.