Суха ми е всяка моя дума.
Суха ми е моята сълза.
Суха си е есенната шума
в дъното на птичите гнезда.
Клоните в съдбата ми са сухи.
Няма ги зелените листа.
Всички са за мъката ми глухи.
Тесни са ми земните места.
Сухо е сърцето ми без тебе.
Суха е душата ми дори.
Сухо е коритцето за бебе.
Суховей в косата ми гори.
Станах аз като една пустиня -
съхне даже моята лоза.
Искам аз от тебе милостиня:
да изпия твоята сълза.
Станах аз на пеперуда тиха -
жаден съм за шепа светлина.
Дяволите... Те от мен те скриха
в непрогледна черна тишина.
Дай ми пролет във душата суха.
Дай на клоните ми пак листа.
Нека със съдбата - още глуха,
да застанем, мила, пред света.
Чуй ме, скъпа! ВЪрни се при мене!
Дай ми сладка глътчица любов!
Само знай, че всичко в мене стене.
С тебе да възкръсна съм готов!
© Никола Апостолов Всички права запазени