BG-bodil (Люсил)
82 1459
19.02.2010 г., 16:31 ч.

Любовни лица 

  Поезия
608 0 6

Заспиваш с мисълта за мен. Разбрах.

Възглавница съм мека, топло одеяло,

постеля нежна, везана със звезден прах,

сатенен дъх по изтощеното ти тяло.

Сънуваш мен. В съня си се усмихваш.

Нали съм лунна приказка, а не кошмар.

Невидима целунах клепките, притихнах

и пред очите ти разстелих нощен дар.

А мен отрано ме събуди същата дилема:

Дали сгреших, като ти дадох любовта?

Нима тя идва само за да ни отнема?

Защо приспива теб, а мене буди в утринта?

 

© Люсил Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??