Питал ли си се, мили, някога да сега
защо реших да съм твоя любовница?!
Грозна дума е, грозна е - зная това,
но живея отдавна с тази присъда...
Не! Не мразя майката на детето ти!
Боже! Не искам дори да я нараня!
Щом има място за две в сърцето ти -
аз ще намеря сили, за да се примиря!
© Хриси Саръова Всички права запазени
Не се вини,не ме вини!
Обичам те с душата си проклета
-това са нашите съдби!
Да искаме,а да не можем,
да страдаме и да болим,
да кръжим като комети
и като факли да горим.
Поздравления за текста, Хриси!
Засегнала си една всекидневно срещана и болезнена тема.