10.01.2009 г., 8:31 ч.
Любовницата моя
Любовницата моя
Когато завоят ми бяга,
когато каската ме стяга,
когато файда няма,
тя е там и ме спасява.
В прегръдката и нежна вече не боли,
а тя поквари тайни ми шепти,
винаги прекрасна, весела, засмяна,
любовницата моя - Мари Хуана!
Когато завоят ми бяга,
когато каската ме стяга,
когато файда няма,
тя е там и ме спасява.
В прегръдката и нежна вече не боли,
а тя поквари тайни ми шепти,
винаги прекрасна, весела, засмяна,
любовницата моя - Мари Хуана!
© Алекс учо Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Мислех да не коментирам, но не мога да се сдържа - това стихотворение, от където и да го погледна, ми звучи нелепо, меко казано. И странно защо е поставено в подкатегория "любовна" ...
-
Ей, заради тая Мари Хуана колко ли народ си ходи на зиг-заг?
-
Мари Алекс - как ме засмя симпатяго!
-
Ох, как ме разсмя Да беше я нарекъл поне Мари Хуанна (по-поетично, бе Алекс)
-
Жестока е тази твоя любовница!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
От това по любовно-накъде?