Ти знаеш ли
колко капризно цветенце е любовничето?
То пониква на влажно и тъмно,
за това отначало цветът му е бял.
Някои смятат, 
че то е символ на девствеността и припомнят,
че венчетата му приличат 
на цветчетата на портокал.

Когато за пръв път го изнесат пред света,
то поруменява като зората.
За това, може би, свързват розовото със любовта.
Изведнъж хлоропластите му полудяват 
от светлината
и то става цикламенодръзко,
а при слънчев следобед става кърваво 
и тогава казват - това е цветът на страстта.

Нощно време 
някой трябва да го погали.
Да, не е чудно - и цветята обичат 
някой да им затваря чашчиците с любов.
И полегнало върху галещите го длани,
отмаляло за сън,
става бледосиньо, а жилчиците му
в луннозлатно блестят.

Един-единствен път
върху него ще кацне чудната птичка,
онази, чиято песен те сграбчва
за сърцето с нокът извит, 
ще се полюлее на крехкото му стъбълце,
ще изчурулика, ще врътне главичка
и щом усети, че любовничето увяхва,
с писък ще отлети.