24.10.2007 г., 11:25 ч.

Любовници 

  Поезия » Любовна
3693 0 8

Любовници

Ние двама с тебе вървяхме

по пътя самотен сред огън от лед

и плътска наслада познахме,

не търсехме обич, а лек.

 

И всичко до днес продължава

и всеки вини ни в грях,

но никой не знае какво е в душата,

а и не пита никой от тях.

 

Без думи с теб се разбрахме,

в очите си болка четем

и обичани с теб не бяхме,

с горчиви целувки всеки дарен.

 

Не ни са нужни срещи на свещи

и красиви и нежни слова,

търсиме само страсти горещи,

ровиме в раните, в пепелта.

 

Аз зная, че тебе за нея боли те,

ти знаеш, че обичам го аз

и като бездомни скитници

дните броиме, не щем да живеем

и час.

 

Изгаряме двама в страсти греховни,

лекуваме болни сърца,

когато всеки дрехите сложи,

тръгваме си с тъжни лица.

 

По пътя обратно цигарите палим,

слушаме шлагери за изгубена любов,

светлините загасяме, сълзи се ронят,

обичаме, но обичани не бяхме.

 

Сега се разплащаме, но с телата си

търсим в целувките си лек.

Разделяме се, последна целувка,

с думите ще се срещнем ли пак.

 

И всеки по пътя си тръгва,

пуши в дима, рисува картини

за стари спомени, за отминали дни,

когато лъгани бяхме, сега с наслада се лъжеме ний.

 

Цигарата бавно догаря,

сълзите бавно текат,

забиваме самотни в бара

и плачем ранени над чашка

с ром.

 

Телефонът от спомените ни измъква,

звъниш ти, добре ли си - ме питаш,

отговарям - да, затваряш и пак настъпва самота,

до следващата бурна вечер, ще роним в тъмното сълзи.

 

А нека да ни обвиняват,

нека да ни хулят с думи зли,

нима не заслужаме за час да сме

дори измамливо щастливи,

да се посмеем ний над любовта.

 

Каквото искат да говорят,

така лекува ме се ний,

защо не идват с нас да спорят,

а като змии в гнездо обиждат ни.

 

Признавам си, добре ми е с те,б

любовница твоя ще бъда аз,

не обещавам и не търся обич,

а само мъничка забрава.

 

Признаваш ти, че с мен си

по-добре, че спира да те боли,

не искаш нищо и не обещаваш,

признаваме, любовници сме ний.

© Ирена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Яко е..
  • Диамантен стих,нямам какво да кажа!Истински изживявам всичко написано!
  • Много е истинско - потапяш читателя в света, който описваш... Поздравления !
  • Ани незнам защо ти звучи познато,не копирам от никого просто го чувствам така!мерси все пак за искренността
  • много ми харесва...а и ми звучи доста познато за съжаление...

    Браво!
  • Много силно и красиво,унасящо...трябваше да наблегнеш повечко на римата,но инече е чудесно!
  • И всичко до днес продължава

    и всеки вини ни в грях,

    но никой не знае какво е в душата,

    а и не пита никой от тях
    Много ми хареса.Завладяващ и истински стих.Браво!
  • Много силно, много истинско! Докосна ме ...
Предложения
: ??:??