ЛЮБОВНО
Като пролет се втурна в кръвта ми
и ме разлисти
точно когато в дълбоките рани
ровех с езика си
и мечтаех пътека към гребена.
Ти тогава дойде.
Прегърнала най-нежните си демони,
ми посади криле.
Колко обич лъхаше от твоя благослов
и какво смирение!
И вместо да политна, тежък от любов,
пред тебе паднах на колене.
© Ангел Веселинов Всички права запазени