Вдишай бавно, дълбоко от мен
и влюбѝ се, преди да издишаш.
Ще се скрия в дъха ти стаен
и по твоите чувства ще пиша.
До сърцето ти ще се опра,
като малко дете ще те гушкам,
ако ще и да няма зора
и да пада небето в градушки.
Ако ще ей така да реши
да се свърши света. Да изчезнем.
И да пламнеме като свещи,
изгорили пороя на есен,
аз ще свия в ръцете ти дом,
ще съм всичко, което си искал,
за да бъдеме заедно, щом
само тази любов има смисъл.
© Деница Гарелова Всички права запазени