Щом запея „Серенада”,
ти се мажеш с помада…
нима за тебе съм серсем?
Отвръщаш плахо: „Не съвсем!”
И намазана с тоя крем,
страниш далеч, далеч от мен.
Любов ми дай и дай ми сила,
стига с твоите мазила…
Ах, моя скъпа Арлекина,
ще взема да се махна в чужбина,
така изчезнал яко – дим,
да забравя теб и твоя грим!
А там, макар увесил нос,
ще вдигна гордо алаброс,
и ще си намеря по-красива,
такава дето ми отива…
Заминах,… и се върнах – сам,
ааааа, на друга няма да се дам,
Сърцето ми по теб страдае,
а ти помада слагаш си – това е!