Душите ни намразиха се две,
любовта от болка е ранена,
бушува като бурни снегове -
кръвта във вените студена.
Съдбата ли виновна е не зная,
на мене тъй ли ми се струва?
Но вече никак не гадая -
сърцето в болка боледува.
Сам ли ще в живота отпътувам,
ще видя ли отново светлината?
Онази, дето я сънувам -
че пак ще топлиш ми душата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация