12.03.2021 г., 7:39 ч.

Любовта 

  Поезия
567 0 1

Какво има?

Какво се е случило? 

Защо тъжиш?
Защо очите ти са пълни със сълзи?
Нараниха ли те?
Обидиха ли те?
Седни!Поговори с мен!
Мълчиш! Ясно, сърцето ти е разбито.

Не е нужно да казваш нещо. Всичко е кристално ясно.

 

Давай плачи! Недей, да сдържаш сълзите си! 

Искаш ли да се разходим? 

Точно така, изправи се! 

Ела с мен. Хвани ме за ръка. 

Не, не се страхувай! Няма  да избягам! 

Ето виж - Слънцето. 

Красиво е нали ?
Виж небето. Искаш ли да избягаме? 

Давай, тичай напред. Аз ще те настигна. 

Ще се срещнем ето там,  при онази скала, в далечината. 

Давай!  Аз идвам. До теб съм! 

 

Хареса ли ти? 

Усети ли вятъра? Приятно е нали? 

Сега викай! Давай! Изкарай болката! 

Давай! Нека целия свят да чуе, разбитото ти сърце, 

да чуе неговия глас. 

 

По - добре ли си? А сега ме удари. 

Давай! Мога да го понеса. 

 

Как се чувстваш ? По - добре ли си? 

Сега ме прегърни и ме приеми. 

Допусни ме в сърцето си, в съзнанието си! 

Знам, боли. 

Но аз съм такава. 

Понякога съм красива и прекрасна, 

друг път съм грозна и опасна.

Въпреки това, не трябва да се отказваш! 

Продължи напред! 

Давай! 

Прегърни ме ти сега и запомни

тези мои слова, защото аз съм

ЛЮБОВТА. 

© Гергана Будинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е. Тя е много неща, а много хора смятат, че не е така.Просто не желаят да махнат розовите си очила.
Предложения
: ??:??