Какво има?
Какво се е случило?
Защо тъжиш?
Защо очите ти са пълни със сълзи?
Нараниха ли те?
Обидиха ли те?
Седни!Поговори с мен!
Мълчиш! Ясно, сърцето ти е разбито.
Не е нужно да казваш нещо. Всичко е кристално ясно.
Давай плачи! Недей, да сдържаш сълзите си!
Искаш ли да се разходим?
Точно така, изправи се!
Ела с мен. Хвани ме за ръка.
Не, не се страхувай! Няма да избягам!
Ето виж - Слънцето.
Красиво е нали ?
Виж небето. Искаш ли да избягаме?
Давай, тичай напред. Аз ще те настигна.
Ще се срещнем ето там, при онази скала, в далечината.
Давай! Аз идвам. До теб съм!
Хареса ли ти?
Усети ли вятъра? Приятно е нали?
Сега викай! Давай! Изкарай болката!
Давай! Нека целия свят да чуе, разбитото ти сърце,
да чуе неговия глас.
По - добре ли си? А сега ме удари.
Давай! Мога да го понеса.
Как се чувстваш ? По - добре ли си?
Сега ме прегърни и ме приеми.
Допусни ме в сърцето си, в съзнанието си!
Знам, боли.
Но аз съм такава.
Понякога съм красива и прекрасна,
друг път съм грозна и опасна.
Въпреки това, не трябва да се отказваш!
Продължи напред!
Давай!
Прегърни ме ти сега и запомни
тези мои слова, защото аз съм
ЛЮБОВТА.
© Гергана Будинова Всички права запазени