14.09.2022 г., 21:21 ч.

Любовта... 

  Поезия
313 2 8

Любовта изригна в очите ми

          като тъмен вулкан

          като гейзер насред пустиня.

Любовта се промъкна

          като подъл кошмар

          като всичко завличаща тиня.

Любовта ме заля със студена вода –

          неочаквано, изневиделица.

Любовта ме обгърна с бяла тъма

          като страшна зимна виелица.

Любовта ме прониза. Останах без дъх.

Любовта бе студено-жестока.

Любовта ме разкъса

и предложи на търг

          душата ми – като стока…

Любовта ме продаваше –

(без печалба дори)

на парче,

сякаш бях сирене.

Любовта беше дилър

на мойте мечти

и безскруполно ги лансираше

(съобразно валутния курс)

          глътка нежност

          сто грама ласка…

Беше лесно.

Невероятно лесно, нали?

Великолепно изпипана маска.

Любовта…

Тя си тръгна сама –

полуубита и изоставена

          преди дни

          или хиляда лета

Любовта беше чисто и просто забравена…

Сега се върна –

хищна и зла

          отмъстителна, настървена.

Любовта се превърна в хазартна игра

          в руска рулетка

          в хиена…

© Мариела Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??