Любовта е измама
Любовта ти вкусих
горчива
и сега тя бавно ме убива.
Защо бях толкоз доверчива?
Заслепена от твоите целувки и милувки -
всичко е било преструвки!
Лудост бе да ти повярвам
и ето -
сама оставам и не знам
на какво да се надявам?
Взирам се в тъмнината и
път не намирам.
Защо така ме нарани,
не разбирам?
За тебе вещ ли бях,
която да захвърлиш,
когато ти омръзне?
Каква егоистичност и жестокост
са се криели в теб!
Жалко,
късно го осъзнах -
грешка фатална допуснах
и с разбити мечти останах.
© Петя Георгиева Всички права запазени