Наранени са нашите сърца,
от очите ми стичат се сълзи.
Караме се за минали неща,
защо постъпваме така, кажи!
Отваряме стари рани,
поръсваме в тях от солта.
Вместо за миналото да забравим,
ние отровваме го от пепелта.
Така не може да се живее,
болезнено е да продължаваме така.
Шанс един на друг не си даваме,
но знай, изпитание е любовта.
© Пролетното момиче Всички права запазени