Колкото и стихове да късам
от вълшебното дърво
на вдъхновението -
аз не бих се наситил...
Колкото и да целувам
твоите сладки устни -
жаждата ми
не ще свърши...
Колкото и пазачи-съмнения
да ме гонят със сопи-лъжи
от райската градина
на душата ти -
аз не бих избягал...
Колкото и пъти
да повтарям
тази мъдра поговорка:
"Любовта е сляпа" -
аз не бих прогледнал...
© Пламен Константинов Всички права запазени