Тръгна си и няма да се върнеш вече,
Остави ме, ранена и сама,
Спомените са така далече,
Скитат в черната тъма.
Забрави ме, а може би ти пречех,
Забрави моя образ и душа,
Търси моята следа.
И знай, че любовта е свободата,
Дарявам ти я без да мисля след това
И прегърната във мрака с самотата,
Ще пазя любовта към теб в душата.
© Бояна Всички права запазени