В тихите нощи
и хладните дни,
в мрачните утрини
на зимата-
досущ на любов прилича
на чувства с времето изстинали.
И идат пак ятата,
напъпва пролет по дърветата,
щъркели мартениците развързват от ръцете ни
и по клонки бели ги завързваме за здраве, берекет.
А любовта дали се стопля-
тази със изстиналите чувства?!
Да, знам,дори да дойде лято
тя остава все такава,
ако обичта не е
всеотдайна,споделена,истинска.
А нашата за теб каква е?
28.03.2016 години
Галина Петрова Данкова
© Galina Dankova Всички права запазени