Снежинки падат върху мекичкото ми палто,
сякаш падат на сърцето, което се топи и то.
Топи се и не ще да проумее,
че една любов във него тлее.
Тъжно е и мълчаливо,
от страх от болка се е скрило.
Страхува се то, че ще страда
и няма да има кой да му помага,
че ще е само до края на света
и ще се лута в тъмната гора,
гора от безмилостни лица,
гора, жестока, пълна с лоши сърчица. ...