С любов в чудовищна Химера,
да я докосна исках със ръце.
Но жертва трябва ли да има
раздялата със моето сърце?...
Дори Пегас да съм обяздил,
да мога да летя навред,
не бих продал си аз сърцето,
с любов химерска занапред.
С молба към Зевса - той достоен...
Не ме допускай с нея във двубой!
Не искам мъка да ú сторя,
а само вътрешен покой.
Прекрасна е дори със бълващ огън
и с капеща отрова от змии.
Не бих пропуснал да изричам -
ОБИЧАМ Я!
Дори да ме боли.
© Михаил Михайлов Всички права запазени