Любовта... Това е избор наш
или идва, без да ни попита?...
А дойде ли при теб веднъж,
изпълнена е с тайни скрити...
Ще смъкне звездната си дреха
и ще ни разкрие сладостта,
ще ражда жажда към успеха,
сред път от скръб и светлина.
Ще лумне след това в простора,
ще блеснат нови светове,
ще се влее Тя във всички хора,
вдишвайки я с пълни дробовЕ...
А там... ще порасте и... нека
да помни "бабината" си история,
ще тръгне по света полека,
да раздава радости и... "глория."
И кръговратът на живота се повтаря,
ще ни среща Тя със хиляди съдби,
със страст душите ще изгаря,
ще ги радва... после ще кърви...
А знае ли се? Там, на някой плаж,
ще я срещнеш, като своята принцеса,
като момичето от... "седмия етаж",
свенливо криещо се зад завесата...
Напрегнала Тя сетива и пръсти,
опипва мрака, даже да умира,
душите ни с надежди ще прекръства,
и с вечната молитва да не спираме...
И... всичко е във наш'те намерения
и ако са чисти нашите ръце,
ще разтопим със нежност и умение,
дори... бронирано сърце...
Но... понякога и лоша да е любовта,
Тя все ще носи дъх от тебе,
и щом открия я сред суетата,
в лоното си... ще я пазя като бебе...
© Валентин Желязков Всички права запазени