Любовта ми е завет

13.02.2015 г., 21:32 ч.

Поезия

710 0 0

Ще ставам преди тебе сутрин,

ще те целувам тихо по челото.

Кафе не, а чай ще ти направя

и ще се мушна отново във леглото.

Ще те галя нежно, малко плахо,

както снегът малкото кокиче.

Ще ти шепна колко те обичам.

Какво като съм твоето момиче…

Нима не мога да съм нежна с теб?

Искам цялата да ти се дам.

Душата ми е моят огън,

а тялото ми – светъл храм.

Огънят ми тебе в мрака търси,

храмът ми е пуст без теб.

Цял свят не мога да ти подаря,

само любовта си – тя ми е завет.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.