Дори и да подозираш, че тази сепия, дето пръска отрова,
е всъщност по бебешки мека, и беззащитна,
по-добре не опитвай... Затова й е дал Господ на воля
да се рее сама из океаните неизбродими.
От чувство за предпазливост поне трябва да предположиш,
че вероятно, скитайки толкова време безименна,
тя е забравила (може би е полепнала върху скалите с кожата си
и там е оставила) своята нежност ранима.
Нещо повече. От толкова време вече се люлее безмълвна,
че пипалата й са се превърнали на мазолести пръсти -
уж да се хваща с тях по морското дъно,
а всъщност да държи другите надалече от същността си.
Но, ако все пак решиш да проявиш безразсъдност,
(предупредихте достатъчно ясно - така ми се струва)
бъди готов за хиляди рани, които трудно зарастват,
и за хиляди километри, които тя безмилостно ще те кара да плуваш.
© Павлина Гатева Всички права запазени