Босо момиче само вървеше...
Риташе камъни, пръчки,
но не го болеше...
Вперила поглед в земята,
пътя си тя следеше
и се оглеждаше, сякаш нещо търсеше.
Да, тя търсеше,
но можеше ли да открие това, което търси?
Тя беше чувала за него, но не го беше изпитвала...
Но как да намери нещо, което никога не е имала?!
Как да го познае, когато го срещне?
Вървеше тя,
надеждата беше с нея...
Нищо не намираше,
но не се спираше.
Измина много километри
и от път душа не й остана...
Краката й бяха целите в рани...
Скоро от надеждата й нищо не остана...
... и тя започна да крещи разревана,
че любовта е измама!