В очите ми започне ли да мръква –
това е времето... да ми простиш.
В Душа се влиза само... като в църква!
Да палнеш свещ... А не, да я гасиш.
Прощавай, че пътеките са мокри!
Зарових обич там... И я полях.
Защото... любовта не търси покрив.
Ни разни вещи... Може и без тях.
От безлюбовие – и аз съм пѝла
горчивата утеха на греха.
И (като теб) тъгата си съм крѝла –
под маската (фалшива) на смеха... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация